Силата на чудотворната икона Света Богородица Троеручица от Троянския манастир

Иконата Света Богородица Троеручица се намира в Троянския манастир (с.Орешак на 5км от град Троян). Иконата е от типа Одигитрия (от гр. пътеводителка). Произходът й се свързва с чудо, свързано със св. Йоан Дамаскин през VІІІ век.Той живял по времето на императора-оконоборец Лъв ІІІ Исавър, като служел в двора на дамаския халиф. Тъй като св. Йоан Дамаскин бил противник на иконоборческата ерес си навлякал омразата на имп. Лъв. Императора го набедил пред халифа и наредил да му отсекат ръката. Когато наказанието било изпълнено св. Йоан Дамаскин цяла нощ се молил пред Богородичната икона и на сутринта открил, че ръката му отново е зарастнала на предишното си място. В памет на това събитие на някои икони се добавя третата ръка. Тази в Троянския манастир датира от ХVІІІ век и е копие на по-стар образец. Според преданието е донесена в обителта от атонски монах. Троянският манастир е създаден заради иконата. Тя пристигнала в село Орешак около 1600г. носена от един или двама монаси от манастирите в Света Гора. Те носели иконата към Влахия, но отседнали в селото, за да се срещнат с отшелник, за който били чули. На следващия ден, когато се подготвяли да отпътуват, магарето, с което се пренасяла иконата, отказало да помръдне и те трябвали да останат в селото още един ден. На следващия ден случката се повторила. След няколко дни магарето продължавало да се противи и монасите приели това като знак, че иконата трябва да остане там. Tроянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така възникнал Троянският манастир. В малкото параклисче, което било построено преди манастира всяка година на храмовия празник Света Богородица на 15 август иконата се изнася и хората й се покланят. През останалото време тя се намира в църквата на манастира.

Славата на чудотворната икона Света Богородица Троеручица се разнесла, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея. На всеки за всичко помагала. И не само на християните, а и на иноверци, които идвали да я молят за помощ.

В днешно време много хора търсят решение на своите проблеми чрез нея. Стотици вярващи на ден минават през манастира, за да й се поклонят. Много хора казват, че Св. Богородица Троеручица им е помогнала да се излекуват от болести, които лекарите са смятали за неизцерими. Даже преди няколко години се забелязало по иконата да избликат сълзи, които засилили още повече интереса към манастира.

На 20 май 2001 г., Сляпата Неделя (Шестата неделя след Великден), в Троянския манастир се случва знамение. По време на богослужението, точно когато хорът пее "Ангел вопияше", из цялата църква се разнася благоуханен аромат. Толкова силен, че дори игуменът - мелнишкият епископ Генадий, внезапно спрял литургията. Свидетели на чудото твърдят, че в този момент той коленичил пред олтара, кръстейки се в благоговейно вцепенение. Започнали да бият камбаните. Съвсем бавно. И никой не знаел как ставало това, защото дори и клисарят слязъл в църквата, привлечен от виковете на вярващите. После така изведнъж, както се появил, ароматът изчезнал. И всички присъстващи видели как по иконата на Св. Богородица започнали да се стичат бисерни капчици. Все едно плачела.
В протокола на Светия синод, удостоверяващ чудото, е записано: Първа до иконата се докосва свещопродавачката Радка Колева, която забелязва, че образът е като запотен, все едно плаче и се учудва, но отлага изтриването й с определената за това кърпа за след края на Св. Литургия. След
около 15 минути, в края на богослужението, след проповедта на архимандрит Августин, благоухание се разнася из цялата църква. Радка Колева се опитва да изтрие иконата, но тежа става трудно, тъй като тя е покрита с дребни капки течност като от миро. Кърпата, поела благоуханието, е запазена и след това е нарязана на много части, събрани са и много парчета памук, с които е изтривана иконата.
Посочваме и трима цивилни, присъстващи на чудото  - Полина Солакова, касиер на манастира, Лидия Василева, продавачка в магазина срещу църквата, и Йордан Антонов, секретар на манастира.
Архимандрит Йоаким, който е пребивавал пет години в българския манастир Св. Георги Зограф в Света гора, Гърция, твърди, че такава миризма е срещал само в близост до свети мощи, на които се е покланял при обиколката си из манастирите на Света гора.
Кандила, които се палят сами
Точно по средата на Страстната седмица Неврокопският владика Натанаил обикаля из митрополията си. Най-дълго се задържа в манастира Св. Георги в Хаджидимово. Там той ще отслужи великденската литургия. Избрал е мястото, където се случват най-много чудеса. В книгите на Светия синод е описано как манастирът е горял няколко пъти. До основи. После монасите сами възстановявали обителта. Вярвали, че по този начин Господ иска да им подскаже колко всичко е временно и ставали още по-усърдни в молитвите си. След последния пожар спрели да палят кандило през нощта. Дори и тези, които по канон трябвало да разнасят светлина - от двете страни на Спасителя, пред иконите на Св. Богородица и Св. 1Ъорги. Монахът Серафим, който е от девет години в манастира, споделя:Не съм го видял, но ми разказаха. През 2003 г. точно преди Великден двама от братята както обикновено обходили цялата църква и загасили кандилата навсякъде. Но на сутринта те били запалени. Само тези четири. Помислили, че е случайно и на следващата вечер отново ги загасили. На сутринта те пак били запалени. Никой не знаел как става това. Тогава разбрали, че е станало чудо.
След свидетелството за знамение в манастира пристигнала комисия от Синода. Всички видели как с изгрева на слънцето кандилата се запалили сами. Сякаш невидима сила ги докосвала и дарявала с огън.
 

Кошница

Вашата кошницаНяма добавени продукти
РАБОТИЛНИЦА ЗА ИДЕИ или КАК СЕ ПРАВИBgTop